През 1831 г. се омъжила за Тихо Обреенов, който бил един от първите търговци в Русе.

              Около 1862 г., когато Раковски започнал да мисли за освобождението на отечеството си и по негова инициатива  се организирали първите патриотични чети из Румъния и Сърбия,  тази благородна идея дошла до ушите на остарялата вече жена. Всички буйни  патриотични натури, които се намирали в Русе, срещнали прием в дома на баба Тонка, упражнявли се в употреба на оръжие и се готвели да вземат участие в бъдещите чети.

               През 1862 г. организирала бунт на русенските жени срещу владиката Синесий.

              Преданата майка отишла в Гюргево да се прости със синовете си Ангел и Петър, които се готвели да заминат с четата на Х. Димитър и Ст. Караджа. Занесла китки цветя и един билник с ракия, за да пожелае добър успех на четата в Балкана.

              Когато русенският затвор се изпълнил със заловени четници от ра збитата чета, баба Тонка успяла да заблуди стражата , което й осигурило несмущавани посещения на затворниците, на които носела дрехи и храна. Тя погребала Караджата и запазила черепа му за поколенията.

              В къщата на баба Тонка било направено скривалище и тя станала свърталище и убежище на патриоти а самата тя  - тяхна майка и защитница.

           Баба Тонка умира на 13.03.1893 г. в Русе.            

Ангел Тихов – участник в четата на Х. Димитър и Ст.Караджа. Заловен, осъден на вечно заточение и изпратен в Сен Жан Д’Акр. Амнистиран след Освобождението. 

Петър Тихов – участник в четата на Х. Димитър и Ст. Караджа. Загинал във второто сражение на четата 
 

Никола Тихов (28.05.1849-10.10.1939 г.). Роден в Русе – учител. Участник в основаването на местния революционен комитет и един от ръководнте му дейци. Заедно с М. Греков подновил дейността на русенския комитет, заглъхнал след обесването на В. Левски. През 1875 г. се прехвърлил в Румъния и се включил в подгатавката на Старозагорското въстание. След поражението му, отново се озовал на румънска земя и станал един от инициаторите за свикване на  Гюргевския революционен комитет. Бил определен за помощник апостол на III-ти Врачански революционен окръг на бъдещото Априлско въстание. В началото на 1876 г. се установил в определения му район, но по  различни причини не съумял да разгърне някаква по-съществена дейност и се върнал в Румъния. Тук се включил в подготовката на Ботевата чета и станал четник в нея. След разгрома й бил заловен и изпратен в крепостта Акия. Амнистиран след Руско-турската освободителна война. В следосвобожденска България участвал в обществено-политическия живот, бил е кмет на родния си град и на  др. обществени длъжнасти.

Георги Тихов. Завършил юнкерско училище в Одеса. Гюргевският революционен комитет го изпраща за помощник апостол на Иларион Драгостинов и инструктор във II Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание. Тежко ранен в първия бой на четата на Ил. Драгостинов и Стоил войвода, той се самоубива на 10.05.1876г.

Петрана Тихова. Ушила две бойни знамена, първото  от които  за Червеноводската чета през 1875 г. След неуспеха на Старозгорското въстание то било предадено на Ботевата чета. Второто било ушито за четата на Ил. Драгостинов и Соил войвода. По време на Руско-турската Освободителна война била медицинска сестра в Свищов. След Освобождението  рабоила  като учителка и телегрефистка. Завещала къщага си на девическата гимназия в Русе.

Анастасия Тихова родена в Русе през 1860 г. Учила в Московския девически институт. През 1888 г. се омъжила за Захари Стоянов. Имала дъщеря Захаринка, която се родила след смъртта на баща си. Анастасия Обретенова работила като учителка.