АВТОР  PARABELLUM




На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, подло нападнала в гръб България през 1913 г. и откъснала житницата на Южна Добруджа. Срещу румънците в Добруджа настъпи III-та Българска армия в състав само - IV-та Преславска дивизия, Конната дивизия, една бригада от VI-та Бригада, а в последствие и I-ва шопска дивизия. 

Общо 100000 бойци и офицери имаха срещу себе си над 150000 румънци, усилвани постоянно през Дунав и Кюстендил с нови румънски и три руски дивизии. В крайна сметка с три пъти по-малко по численост сили генерал Тошев и заменилият го по-късно генерал Нерезов проведоха блестящи операции, разбиха напълно руско-румънските войски, очистиха Добруджа до устието на Дунав, влязоха в Букурещ и продължиха българския марш до река Прут. Поне една от тези операции - превземането на крепостта на Тутракан още се изучава в големите военни академии по света. За три години Тутракан е бил превърнат в крепост, много по-страшна от Одринската. 

Фортовете са в две паралелни линии с дълбок овраг между тях. Това означава, че пехотата, преодоляла първата линия, попада в ниския овраг под картечниците и оръдията на втората линия, изградена по доминиращи над терена хълмове. В града има 62000 румънски войници. Те очакват отделената срещу тях Преславска дивизия (само 22000 бойци) да обкръжат крепостта, както се полага при обсада на крепост, да разтегне така бойните си части и да я бият с внезапни излизания. 

Генерал Киселов обаче решава да не си играе на обсади и на 5 септември от движение атакува директно крепостта. Такова нещо няма до сега нито в световната практика, нито в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък на фронта. Надвечер българската пехота превзе на нож този участък, а ужасените румънци напуснаха цялата първа фортова линия. На 6 септември, получила подкрепление през Дунав, румънската пехота атакува заетата от българите първа фортова линия, спускайки се в оврага. 

Българите избиха хиляди румънци петлявещи се в дълбокия овраг и се хвърлиха в атака на нож. Буквално на гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачиха на втората фортова линия и я превзеха. 

Ужасените румънци се хвърляха в Дунав - с шлепове, лодки, гемии, копита или просто здраво стиснали някоя дъска. Българската артилерия открива огън по тази флотилия с пряк огън, избивайки или издавайки хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известния в наши дни кинокритик) откри огън по отсрещния румънски град Олтения, където имаше големи складове за петрол. Олтения пламна и изгоря до основи. 

Загинаха 30000 румънски войници и офицери, 28000 бяха пленени. Само 2000 румънци достигнаха отсрещния бряг на Дунав, но шопската дивизия щеше да ги намери в Букурещ след няколко месеца. Българите загубиха убити 1592 войници и 34 офицери. Много бяха ранените - 145 офицери и 6182 войници. Военните кореспонденти побесняха. Върху главите на немски, австрийски, руски и английски генерали се изсипа порой упреци за тъпченето пред обсаждани по 2 години крепости във Франция, Прусия, Галиция, Близкия изток. "Ей така се превземат крепости" писа френският вестник "Льо Тан" - От движение". Разбира се, никой не вярваше, че крепостта е превзета от трикратно по-малка войска. Смятаха, че българите, както в Балканската война са укрили цяла армия от вниманието на противника.

Позор за дошлите да заграбват българска земя и помагачите им! Какво достойнство са показали тези българи, размазвайки бившите си "освободители" за недостойният им опит да посягат над свободата им!