AUDACES FORTUNA JUVAT :: БИТЪТ И КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ - ОБЕКТ НА ПРОУЧВАТЕЛСКАТА И СЪБИРАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА ХЕРМИН И ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.09.2013 15:08 - БИТЪТ И КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ - ОБЕКТ НА ПРОУЧВАТЕЛСКАТА И СЪБИРАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ НА ХЕРМИН И КАРЕЛ ШКОРПИЛ

Автор: nikolinavalentinova Категория: История

Прочетен: 1308 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.10.2013 08:51

АВТОР: ЛИДИЯ ПЕТРОВА

Имената на братята - чехи Хермин и Карел Шкорпил са свързани трайно с българската археологическа наука и със създаването и развитието на Варненския музей. Като истински учени-енциклопедисти, те проявяват интерес и към българските старини от по-късно време , към традиционната народна култура - поминъка, бита и обичаите на българите, към архитектурните паметници от 18, 19 и началото на 20-ти век.
Двамата братя избират Варна за свое постоянно местожителство. За тях този град има "най-славната история между всичките днешни градове". Но те установяват и лошото състояние на старините в града и селищата в Североизточна България и поставят въпроса за тяхното опазване.Една от първите задачи на Карел Шкорпил е създаването на археологическо дружество и
на музей в града. При основаването на музея братята Шкорпил са смятали, че експонатите трябва да бъдат групирани в три отдела: археологическо-исторически, народностен ( етнографски) и природен. През месец март 1902 г. на заседание на Варненския градски съвет е взето решение във Варна да се основе:
" Един музей, в който да се събират: а) археологични материали, б)материали за антропология и етнография на сегашното население."
На 5 юли 1902 г. общинският съветник д-р Йонас Басановичюс прочита проектоустава на Варненския археологически и етнографски музей.
В Първия Годишен отчет на Варненското археологическо дружество от 1906 г. е отбелязано,че в музея се събират картини и фотографии на стара Варна. "Целта на Окръжния музей е да запознае населението на окръга с: 1. историята на окръга от най-старо време чак до днешния ден, 2. народни носии, бродерии, музикални инструменти и др. народописни предмети, 3. геологическото развитие на земните пластове в окръга, с разни природни явления, с полезни материали и характерни животни и растения в окръга.

Във Втория годишен отчет от 1907 г. Настоятелството на Варненското археоло-
гическо дружество отправя "Позив за събиране на носии и др." към кметовете на общините във Варненски окръг.
Първите етнографски експонати са записани от Карел Шкорпил във "Входяща книга за старини и библиотека на варненското археологическо дружество 1906-1909 г."
В библиотечния отдел на музея са вписани много книги с етнографска тематика на български, гръцки, немски, френски, сръбски и руски езици, като едни от първите книги са: "Закон за издирване старини и за спомагане на научни и книжовни предприятия" С., 1890, няколко тома от "Сборник за народни умотворения", както и книгите на И. Титоров "Българите в Бесарабия", на Ст. Веркович "Веда Словена" и много други. Заедно с етнографските материали те представляват една малка част от етнографската колекция на Варненския музей.
Сред документите, намиращи се в архивния фонд на Варненското археологическо дружество, съхранявани в Държавен архив - Варна, има писма, в които сътрудници на музея описват обичаи, предания и произведения на народното творчество. В архива се съдържат и сведения за някои архитектурни паметницина Варна, за Първото българско училище, за църквите, за някои варненски фамилии и т.н.
Част от архива на Варненското археологическо дружество и на Варненския музей се съхранява в научния архив на Музея за най-нова история. Интерес представляват проектът на Андрей Ир. Шотов за воденица на р. Девня в местността" Буджака" от ноември 1921 г. и ръкописните бележки на български, чешки и френски език на Хермин Шкорпил за Добруджа. Той си прави записки за поминъка и населението - земеделие и скотовъдство, за чешми, кладенци, извори, стари и нови имена на селища в Добруджа, населението на някои села, преселвания, занаяти. Той отбелязва: "Описаната страна е безводна и се снабдява с кладенчова вода с изключение на крайбрежните дялове. Селата имат еднообразен характер, огради и къщи, направени от камък, покрити с червени керемиди, почти без дървета с изключение на няколко върби по дълбоките добруджански кладенци, от които водата се изважда с големи кожени
мехове с кожено въже с особени машини, примитивни, с конска сила. Хермин Шкорпил е записал и някои сведения от пътешественици и учени, които през 18 и 19 в. посещават Варна, Добрич, Балчик и други селище в Североизточна България. Той се интересува от Черноморското крайбрежие, манастирите "Св. Димитър", и "Св. Констнтин", Евксиноград, пристанището на Варна, римската кула и часовниковата кула, фаровете по морския бряг, соленото езеро Тузла и т.н.
Богат е и съхраняваният в БАН архив на Карел Шкорпил, отнасящ се до българската траидционна култура. Една част от своите проучвания той въвежда в научно обращение чрез публикациите си, а останалата част може да служи за основа на много етнографски проучвания. И в известията на Варненското археологическо дружество, и в някои от годишните отчети на дружеството със съдействието на братя Шкорпил се печатат материали с етнографски характер. Тук намират място статиите на Х. Шкорпил - "Обяснение към плана на гр. Варна" ,съдържаща сведения за архитектурни паметници на Варна, на Атанас Манчов - "Обичаите на гагаузите във Варна", на д-р Хр. Докторов - "Заешка игра", сведения за чешмите и църквите на Варна, за населението в с. Кестрич, Провадия , Нови пазар .
Братя Шкорпил събират много снимки, на които са документирани основни моменти от селскостопанската дейност: жътва, отвяване житото на хармана, харман в Добруджа, камили по време на жътва, гроздобер, прокопаване на канала, съединяващ морето и езерото, празнуване на Богоявление във Варна
и др.
Братя Шкорпил поддържат тесни връзки с много чешки интелектуалци, между които и К. Иречек.
Варненският музей по време на Шкорпил се посещава от големи групи от цялата страна, от ученици, от гости от чужбина. И в наши дни интересът към музея не пресеква, което е най-високата оценка на братята Карел и Хермин Шкорпил.

(със съкращения)

Нагоре