Мобилизацията е обявена. Освен мобилизираните, хиляди ентусиазирани българи - доброволци се стичат под знамената, включитално ученици на 15-16 г. възраст.  Възторжена вяра в победата владее техните сърца.  "Пратеникът на един френски встник каза: "Този народ чака да се бие, както се чака голям празник". ( Симеон Радев "Това, което видях от Балканската война")
                                         Между българската войска и турската армия е Странджа планина, която турското командване счита за непроходима за артилерия. Ген. Ив. Фичев ( внук на самобитния архитект  Колю Фичето ), началник на Генералния щаб, имал възможност да проучи терена в Странджа през 1909г.  "Тогава Фичев променил операционния план на своите предшественици начело на Генералния щаб, между които Радко Димитриев. Появяването на Трета армия пред Лозенград, където турците не я очакваха, беше голям удар за тяхното командване. То внесе разстройство в техния фронт и отвори за българската армия пътя за Цариград." Лозенград пада в български ръце на 11 октомври. 
                                     " Толкова възторг и героизъм, толкова слава! Народите стояха удивени пред нашия устрем!" (Симеон Радев)