Явило се в началото на турското робство, обхванало всички български земи, като възникнало в отговор на турските насилия над честта и имота на българите , принудителните потурчвания, станали държавна политика. Военният упадък на Турция се е съпровождал от нарастваща вътрешна анархия. Войските, често бити, са извършвали по пътя си насилия и разрушения. Разбойнически банди се откъсвали от тях  и безогледно тероризирали страната. На жестокото потисничество българите са могли да противопоставят само хайдутите. Започнали с личното отмъщение, постепенно те станали народни закрилнци, реагиращи на всяка несправедливост и с това повдигали  и укрепвали народния дух. Хайдутите оказвали непрестанно ожесточена съпротива срещу завоевателя.

 Както казва Симеон Радев, „Хайдутите упражняваха над  омразните турци едно правосъдие по къса процедура.”

 Народът ги възпява в своите песни, създава за тях легенди. В тях, обаче, не всичко написано е реалност. Гонени често от зли потери, хайдутите е трябвало да изминават големи разстояния, да предвиждат и избягват засади. Хайдушките чевермета са били от дъжд на вятър, хлябът е бил рядкост, солта – скъпоценност. Периодите на глад са били понякога тъй ужасни, че малко хайдути са могли да издържат на този напрегнат и суров живот. Понякога нощно време са лягали без огньове, за да не се издадат, обути и стегнати, готови всеки миг да скочат да се бият или да бягат. Животът под открито небе, на влажната и корава земя не е бил никак лесен  и на него са устоявали само силни и много закалени хора. Най-личният войвода на XIX в.. – Бойчо Цеперански написал Хайдушкия закон – практическо ръководство за живота в хайдушката дружина.

 Хайдутите традиционно раздавали пари на бедните, т.е. връщали ограбеното на ограбените.

 Родило се като движение със социална насоченост, то постепенно придобивало народоосвободителен характер.  Панайот Хитов за известно време приел идеите на Раковски и написал „Закон за въстанието”. Филип Тотю с чета от 25 души дали сражение на  20.05.1867 г. при с Върбовка, Севлиевски балкан на над 60 пъти превъзхождащ ги враг – редовна турска войска и башибозук. Битката не е била хайдушка ( поставяне на засада и след това извършване на нападение ), а редовно сражение, което продължило цели дванадесет часа .Битката отекнала в цяла България и в Европа, нашите хъшове във Влашко изпаднали в екстаз. Битката дала гражданственост на новата дума  комита. Хайдутите от стихийни бунтари се превръщали в рeволюционери. Така израстнали редица дейци на национално-освободителното движение – П. Хитов, Ф. Тотю, Хаджи Димитър, Ст. Караджа, Хр. Македонски.

През 1876 г. П. Хитов , начело на чета от 250 души участвал в Срйбско-турската война. Взел участие и в Руско-турската Освободителна война -  с неголяма чета действал в Еленско, Хаинбоазкия район и др., сражавал се и в Сръбско-българската война от 1885г. В Руско-турската Освободителна война начело на чети са взели участие и войводите: Жельо Чернев от Ямбол, Филип Тотю, , Ильо войвода (Ильо Марков на 72 г. възраст ), Капитан Петко войвода (Петко Киряков Калоянов) и мн. др.

Хайдушкото движение заглъхнало най-късно в Македония – изстрадалата българска земя.