Прочетен: 1638 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.05.2015 10:05
Роден е в Банско през 1722 г. Постъпва в Хилендарския манастир, където игумен бил брат му Лаврентий. Пише, че е бил на 40 г., когато завършил История славнобългарска. За да създаде своя труд Паисий Хилендарски отива в Карловец в православната патриаршия на Хабсбургската империя и с радост открива книгата на дубровнишкия абат Мавро Орбини, преведена на руски – една история на славянските народи.
Завърнал се от Карловец, Паисий започва своя забележителен труд. С много искреност той порицава неразумния юрод, с горчива страст изобличава сръбските мегаломани, с гордост пише „От целия славянски род най-славни са били българите...........”
Книгата на Паисий Хилндарски е апотоз на модерния национализъм. „Преписвана с любов, пазена като светиня, тази съдбоносна книга преброждаше бавно, тайнствено българските земи, като оставяше след себе си тайни дири от светлина”. (Симеон Радев)
Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов), роден в Котел, през 1739 г. – пряк приемник на Паисий Хилндарски. Като учител в Котел, за двадесет години той създава цяло поколение патриоти, които дават тласък на Възраждането.
Преписва два пъти Паисиевата История славнобългрска – в 1765 т. и през 1781 г. Слага началото на новоблгарската печатна книга с творбата си „Кириакодромион, сиреч Неделник”. Разпространява българското книжовно учение, преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. В своята книга „Житие и страдание грушнаго Софрония” представя ужасяващото положение на България в тази смутна епоха.
Неофит Бозвели, роден около 1785 г. в Котел. Приема монашеството около 1803-1805 г. в Хилендарския манастир. Към 1813-1814 г. се преселва в Свищов, където в продължение на 20 г. е свещеник и учител. Тук започва и своята книжовна дейност като съставител, заедно с Ем. Васкидович (1835 г.) на учебник за нуждите на българското начално взаимно училище. Със силно патриотично чувство е наситено най-значителното му произведение „Плач бедния Мати Болгария” (1846 г.). Литературното му творчество е богат източник за изучаване положението на българския народ през първата половина на XIX в.
Емануил Васкидович, роден през 1795 г. в Мелник. Основава светско училище в Свищов, в което преподава по взаимоучителната метода. Съставител на голям брой учебници: буквар, гръцка граматика, читанка и др. Подпомага Н. Бозвели да издаде през 1835 г. своето „Славяноболгарское детеводство за малките деца”. Участва в различни мисии на градската община в Свищов до Влашко, Цариград и Виена.
Неофит Рилски (със светско име Никола Поппетров Бенин)е роден в 1793 г. в Банско. Покалугерва се в Рилския манастир и след известен период на обучение е назначен за учител в Самоков. Той ръководи в Габрово първото ( 1835 г.) образцово училище, издава първата граматика на новобългарски език, прави първия пълен превод на Новия завет на български език. Цариградската църква изгаря първото му издание, но другите две се пръсват в 30 000 екземпляра – огромна цифра за онези дни, която показва какво удивително и неочаквано разпространение е добила българската грамотност за кратък период. В Букурещ се запознава с Бел-Ланкастеровия метод на обучение и след завръщането си го прилага в Габровското взаимно училище. Води обучението на говорим български език. Настоятелно е канен едновременно от няколко града за учител. Автор на речник на българския език и на няколко книжовни труда, занимава се и с преводаческа дейност.
Неофит Рилски съветва съотечествениците си първо да изграждат училища, а след това църкви и манастири. „Защото при нужда може да се помолим на Бога и на полето, и в пустинята, и във всяко друго място, когато образованието не може да бъде дадено нито в гората, нито в пустинята, а само в училище.” Иречек му дава титлата „патриарх на българските писатели и педагози”.
