Родил се в с. Колупчий (днес гр. Гурково, Старозагорско) около 1789 г., баща на Михаил Греков (деец на нациналноосвободителното движение, публицист). По време на кърджалийските размирици в Османската империя станал хайдутин, а по-късно и войвода на хайдушка чета. Действал из Сливенския Балкан. Историческа истина е пословичното майсторство в стрелбата на Генчо Къргов войвода. По време на кърджалийските смутове той и негови другари били обучавани и достигнали до умението от 120 крачки да улучват куршум в куршум. Всичко това е описано от самия Генчо Къргов в неговите спомени, издадени от сина му Михаил Греков във („Войводата Генчо Къргов“, София 1906 г. и „Спомени“ ОФ, София, 1971г.).
Генчо Къргов бил среден на бой, плещест, ходел винаги добре избръснат, с къси, добре разресани мустаци. Изпод калпака му се подавал перчем тъмна, къдрава коса, дълголик, с румени бузи, с леко изгърбен нос и със сиви умни очи. Войводата бил майстор и на поставяне на засади, и не веднъж изненадвал потерите. Случило се да обере и турската поща, парите от която били раздадени на българите от Еленския и Габровския край. Само споменаването на името му разтрепервало турските заптиета и низами. Генчо Къргов войвода участвал с цялата си дружина в Кримската война от 1828-1829 г., след края на която се преселил в Бесарабия и до края на живота си – 1883 г. живял в с. Дермендере, Измаилски уезд.