Димитър Стоянов Котев се родил около 1826 г. в с. Торлак махле (днес с. Загорци), Сливенско. Хайдутувал през 40-те и 50-те г. на XIX в. в Сливенско, Ямболско и Одринско, а по-късно и в североизточните български земи. Първоначално бил ученик на войводата Бойчо Цеперански, а след враме сам станал войвода на чета. В неговата дружина са били четници прочутите по-късно като войводи: Пейо Буюклията (Пейо Зинов), Жельо Чернев от Ямбол, Георги Трънкин. В своята книга „ Моето пътуване по Стара планина“ П. Хитов го нарича „един от най-знаменитите български войводи“.
Димитър Калъчлията бил хубавец – с горда осанка, черноок, с големи мустаци, винаги пременен в чисти дрехи и обръснат дори и в дни на изпитания.
При прилаганите засади на потери дружината на Калъчлията разчитала и на влачения от нея дървен топ „Крина“. За това свидетелства документ на валията на Силистра. Хайдутите освобождавали българи и българки, водени в кервани към пазари за роби.
В началото ня Кримската война (1853-1856 г.) Димитър Калъчлията с цялата си чета преминал Дунав и действал съвместно с руските войски. След края на войната година-две „шетали“ в Добруджа, Варненско и Делиормана (Лудогорието). Но случило се предателство и войводата с някои от момчетата си били заловени и откарани в затвора в Шумен. Това станало на 30.01.1859 г. Пред съда в Русе Калъчлията се държал изключително достойно. Запазени са думите му, отправени към съдията Садразам паша: „Никакво престъпление не съм извършил. Аз само вземах от богатите и давах на бедните. Затова трябва да осъдиш по-напред тези, които грабят немилостиво бедния народ, та тогава мене.“ Също така храбро посрещнал и смъртта, когато го обесили в началото на 1861 г. Погребан бил в двора на русенската църква „Свети Георги“. Благодарното българско население възпяло подвизите му в своите песни.
Ферганските коне-Наследниците на небесни...
Гигантско опасно растение вирее на Витош...