Продажбата на Аляска – гаф за милиарди       ИЗ ЧУЖДИЯ ПЕЧАТ Странно нещо е историята, а още по-странно – истинската история. Защото често историците ни казват далеч не всичко около и за събитията от миналото. И когато ги разберем някак – нали истината винаги излиза наяве – се чудим да се смеем ли, да плачем ли.

Какво се е случило?

Сделката за продажбата на Аляска е сключена през 1867 година, а е ратифицирана през следващата 1868 година. Заради това в историята се срещат два варианта за срока на споразумението между Русия и САЩ. В действителност, Русия продава Аляска на САЩ за срок от 100 години, ако за начална дата се приеме 1867 година, или за срок от 99 години, ако се брои от ратифицирането на сделката през 1868 година. Цената по сделката е била $7,2 млн, или $1.67 млрд. по днешното съотношение. Денят на официалното предаване на Аляска на американците се празнува всяка година на 18 октомври, като "Денят на Аляска", а денят на сключването на сделката се празнува всеки последен понеделник на март като "Денят на Сюард", по името на държавния секретар от онова време, Уилям Сюард. 


Защо руснаците не си искат Аляска обратно?

Въпросните сто години по сделката са отдавна изтекли. През 1967-1968 година правителството на СССР нямало формално основание да иска връщането на Аляска, защото след революцията Ленин анулира всички дългове, вземания и договори, сключени от правителствата преди него. Дълговете на Русия, разбира се, надвишавали вземанията към онзи момент, и Ленин със сигурност се е мислел за много хитър. Съветска Русия отказала да плаща задълженията си, но също така се отказали да претендират и за отпуснатите от царските правителства кредити и други вземания. Договорът за продажба на Аляска за 100 години попаднал в числото на анулираните от Ленин. Самата Аляска е приета като 49-и щат на САЩ чак на 3 януари 1959 година. Площта на Аляска възлиза на 1 518 800 кв. км. Находищата на нефт и газ в района се оценяват прогнозно на 100-180 млрд. долара.

По повод продажбата на Аляска в Русия има и вицове. Двусмислени са, като се има предвид, че жителите на Аляска празнуват и отбелязват като много значим буквално всеки един момент по сделката с руския император.

Попитали един чукча - Кто самый великий человек на свете?
А той отговорил - Понятно, товарищ Ленин.
- А почему?
- Он революцию сделал, нас от проклятий буржуй освободил!
Попитали го отново - А кто самый глупый человек на свете?
Конечно - Царь Александр Второй!
- А почему?
- Аляску продал! Чукотки не продал!

Но най-веселото в цялата комична история е, че руснаците не смеят официално и открито да повдигнат въпроса, защото ако предявят официалните си претенции към Аляска, стореното от Ленин ще придобие публичност, и самите руснаци ще научат истината за него. За комунистическа Русия и до днес е по-добре за тази сделка да бъдат обвинявани цар Александър Втори и американците, а не Ленин.

Продажба е имало, пари – не!

Има и още един весел момент от цялата история по сделката. Милионите долари от продажбата на Аляска така и не стигнали до Русия. Сделката е платена в злато от страна на американците, златото било натоварено на кораба "Оркни", който поел курс от Аляска до Санкт Петербург. В Балтийско море част от моряците решили да завладеят кораба и да откраднат златото, вследствие на което се разразила истинска битка с капитана и верните на царя моряци. Победители нямало, тъй като корабът потънал, заедно със златото и воюващите.



И, както винаги – има и втора версия

Според една друга версия плащането по сделката е превъртяно по един много злощастен начин в Лондон. Руският посланик в САЩ, Едуард Стекл, получил във Вашингтон чек на стойност $7,035 млн. Има публикувани дори снимки на този чек. От общата цена по сделката в размер на $7.2 млн. той задържал за себе си $21 хиляди, а за $144 хиляди се твърди, че е раздал като подкупи на сенатори за гласуването на ратификацията в Конгреса. Чекът бил осребрен в Лондон, и там корабът "Оркни" бил натоварен с купените от парите златни кюлчета. На всичкото отгоре, още при конвертирането на доларите във фунтове стерлинги, а после и в злато, били "изгубени" около $1.5 млн. Накрая корабът, както и товарът му, били прилежно застраховани в лондонска застрахователна компания.

Потъването на кораба е отбелязано на 16 юли 1868 година, според една версия някъде в Балтийско море, а според друга (която е била представена по-късно пред застрахователната компания) - при подхода към пристанището в Санкт Петербург. Въпреки, че абсолютно нищо не е било намерено или извадено от него, е бил предявен иск за обезщетение на кораба и товара, а компанията пък е избягнала плащането, като е обявила банкрут.