Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2015 11:37 - НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРИЯ
Автор: nikolinavalentinova Категория: История   
Прочетен: 1555 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 20.02.2015 11:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Наближава 3-ти март, официален Ден на Освобождението на България и Национален пазник. А това е денят, в който се слага край на Руско-турската война 1877-1878 г. и Рожденият ден на Александър II. Подписаният в Сан Стефано договор е прелименарен (предварителен) и предстои утвърждаването му от Велеките сили. Бленуваната от векове мечта на Русия за завладяване на Цариград и Проливите избухва отново през 1877 г. в поредна Руско-турска война, наречена Освободителна. Простодушните , потиснати и обезверени в собствените си сили българи наивно вярват, че войната е за тяхното освобождение. Забравят предупреждението на Апостола: „Който ни освободи, той ще ни пороби.“ Според чл.10 на Санстефанския договор, потвърден на Барлинския конгрес от 1878 г. се предвижда руска окупационна администрация в България за неопределен срок. И кои територии биват „освободени“, а всъщност останали васални на султана? Вярно, възстановява се държавата България – Княжество България , но върху каква част от българското землище, признато от султана с Фермана за образуване на Българската Екзархия от 1870 г., обхващаща епархиите: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката кааза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). По-късно се създават още две: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.).Територията на Екзархията е близо 220 000 кв. км и включва всички земи населени с преобладаващо българско население според стриктните регистри на населението. Но „освободителката“, чиято цел , маскирана като освобождение на братята – славяни, прави тайни спогодби с Австро-Унгария за ограбване на български земи. За Австро-Унгария - Босна и Херцеговина, а като компенсация на Сърбия – български земи – Нишко, Пиротско, Вранско, Лесковъцко, горното течение на р. Търовищки Тимок, населени с чисто българско население. Отплаща се на съюзника си във войната – Румъния с нашата Северна Добруджа (с площ 15500 кв. км ), с Тулча – родното място на Стефан Караджа, за сметка на прилапаната от Русия Бесарабия, за шестте хиляди убити румънци при нескопосаното провеждане на злополучната Плевенска обсада. Сянстефанска България не е суверенна държава и въобще не представлява национално обединение на всички български земи. Ние, българите с извънредна готовност отдаваме незаслужена почит на коварния „брат“, а оставяме в забвение великите си предци. В центъра на София, срещу сградата на Народното събрание се извисява паметникът на Александър II, като на това място е редно да се издигне паметник на кан Аспарух – основателят на нашата държава. Паметникът на Александър II може да бъде преместен на мястото на МОЧА, например. Не трети март – рожденият ден на Александър II може да бъде нашият Национален празник. Такива могат да бъдат светите дати: 6-ти септември – денят на Съединението, извоюваното САМО С БЪЛГАРСКИ СИЛИ присъединяване на Източна Румелия към Княжество България, въпреки заплашително заявеното неодобрение от Русия, (но пак оставаме васали), защитено достойно от българската войска във войната със Сърбия. „Съединението се преценява като удар срещу руската хегемония в България. Русия няма намерение да прави от протектората си тогава независима държава, при това обединена. Съединението създава една уголемена и по-силна България, а не руска Дунавска област.“ (Янко Гочев "Руската империя срещу България"). Или 22 септември - Денят на Независимостта на България .“ На 22.09./5.10.1908 г. в старопрестолния Търново при тържествена обстановка, в историческата църква „Св. 40 мъченици“, с прочитането на специален манифест независимостта на България е обявена. Под звъна на църковните камбани и при тържествен артилерийски салют Търновският митрополит коронясва Фердинанд като първия след 512 години български цар. Титлата му е „цар на българите“, а не „цар на България“, което пък означава, че независимостта не е крайната цел на България, а само необходима стъпка към бъдещото национално обединение. Нито една балканска държава не подкрепя българската независимост. Най-гневна реакция срещу обявяването на българската независимост е на Русия. България отново, както по време на Съединението, попада в изолация. Нито една велика сила не я подкрепя, а съседите ни се обединяват срещу нас и дебнат удобен момент да заграбят нови наши територии. Въпреки това кабинетът на Ал. Малинов поема твърд курс на защита на българските интереси. Той обявява, че „България е готова да изкупи с кръв, а не с пари независимостта си.“ На 1/14.10.1908 г. тя изпраща нов ултиматум до Турция с искане в срок до три дни да бъде призната българската независимост. Намесва се Русия, която веднага след известието за българския ултиматум, за да защити своите интереси в Турция, нарежда обща мобилизация на своя флот, който на 14.10.1908 г. излиза от базата си в Севастопол в открито море. Англия също реагира и уплашена от евентуален руски десант в Босфора, праща към Проливите ескадра от базата си в Малта. На 9.12.1908 г. България изпраща нова нота до Великите сили да признаят българската независимост. В противен случай България обявява, че ще търси „други средства“, т.е. ще воюва за независимостта си. Русия не успява да наложи на другите Сили своята идея за конференция. Нито една от тях не е готова за радикална ревизия на Източния въпрос. На 7.04.1909 г. Русия първа от държавите от Антантата признава независимостта на България. Три дни по-късно това правят Англия, Франция и Италия, а Германия и Австро-Унгария чак на 16.04.1909 г. „ (Янко Гочев "Руската империя срещу България"). Тези две събития в нашата история са защитени с много висок дух, единение на българите, а Съединението и с кръвта на дързостните български воини в Сръбско-Българската война. Отчитам, че няма да се възприеме лесно промяна в датата, на която честваме Националния си празник. Наслоенията в съзнанието на сънародниците ми са доста трайни. Нужно е да се четат българските класици, защото прав е проф. Пламен Цветков: „ Учим историята си от русофилска гледна точка, която е антибългарска.“ Чуват се гласове в подкрепа на идеята за утвърждаване за Национален празник на Денят на българската писменост и култура 24 май. Смятам, че е добре този тъй светъл прзник, вълнуващ всички български сърца, да си остане като празник за отдаване преклонение към Светите братя Кирил и Методий и техните ученици, към достойните български будители. Нека имаме и друг празник на българщината!



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. planinitenabulgaria - Този постинг е най-добрият от всички,
20.02.2015 14:25
които прочетох през тази година. Дано протичащият процес на приматизация в Блог. бг не допринесе да помествате статиите си в някое друго простанство.
Ако човек има цел, блогът предоставя тази възможност - написаното ще остане. Неоимперските амбиции на Путин няма да минат, Той вече е трън в обите на само на европейците. А България, макар и окастрена, ще си остане. Има допълнение към статията:
Войната между австрийците и турците, която става причина и за Чипровското въстание от 1688 г.е причината, голяма част от българските територии да останат в Сърбия. Сто години след това при Освобождението на България тези райно са били вече посръбчени. Такъв процес тече и в Северната крайна с централен град Пирот и в Южната с централен град Босилеград.
Поздравления за постингта!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: nikolinavalentinova
Категория: История
Прочетен: 333643
Постинги: 137
Коментари: 265
Гласове: 544
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031